Подаръкът на ЕС от 1 милиард евро ще навреди на Ливан и неговия народ

Миналия месец Европейският съюз (ЕС) разкри пакет от помощ от 1 милиард евро (1,07 милиарда долара) за ливанската страна. По време на посещаване в Бейрут ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Европейски Съюз се стреми „ да способства за социално-икономическата непоклатимост на Ливан “.

Средствата ще отидат за подсилване на главните услуги, въвеждане на финансови промени, поддръжка на ливанските сили за сигурност и ръководство на миграцията, сподели тя.

Всеки, който е обръщал внимание на злоупотребите, осъществени от или с директното познание на граничната организация на Европейски Съюз Frontex против обезверени бежанци и мигранти, които желаят да влязат в съюза, би имал причина за безпокойствие. Sea-Watch, организация за търсене и избавяне, работеща в Средиземно море, разказа договорката като „ следващата договорка за принуждение против граница “, при която Европа „ разменя пари за принуждение по границата и гибел “.

Всъщност финансовата поддръжка на Европейски Съюз ще насърчи криминализирането на движещите се хора и безспорно ще докара до повече премеждия за бежанците, изключително за сирийците, които към този момент са изправени пред малтретиране и бедност в Ливан. Но тези пари също по този начин ще подкопаят всички старания и всевъзможни очаквания на ливанския народ да се отърве от корумпирания и надълбоко нефункциониращ политически хайлайф.

Застрашаване на сирийските бежанци в Ливан

Съобщението за пакета от помощи на Европейски Съюз за Ливан идва след сходни покупко-продажби, ориентирани към „ справяне с миграцията “ с други страни в района. През миналата година Египет, Тунис и Мавритания получиха огромни суми от средства от Европейски Съюз в подмяна на репресии против хора, опитващи се да преминат в Европа.

Либия, която от години получава финансова поддръжка от Брюксел, стана очевидец на някои от най-лошите злоупотреби. През март 2023 година задача на Организация на обединените нации за определяне на обстоятелства разгласи, че има „ рационални учредения да се счита, че мигрантите “ в Либия, в това число тези, които са принудени назад посредством споразуменията сред Европейски Съюз и Либия, са „ жертви на закононарушения против човечеството и […] актове на ликвидиране, принудително изгубване, изтезания, подчиняване, полово принуждение, обезчестяване и други безчовечен дейности ”.

Сред правозащитните организации и деятели нараства загрижеността, че Ливан ще се насочи в същата посока на засилено принуждение над бежанците.

В Ливан обстановката към този момент се утежняваше преди договорката, както демонстрира повишаването на броя на лодките, напускащи ливанските крайбрежия. Организация на обединените нации удостовери, че минимум 59 лодки са напуснали Ливан през първите четири месеца на 2024 година спрямо три лодки през същия интервал на предходната година. Центърът за правни проучвания Cedar (CCLS) дефинира броя на лодките на към 100 през 2023 година

Много от тези, които се пробват да подхващат рисковото пътешестване, са сирийски бежанци, само че има и ливански жители, които обезверено се пробват да избягат от сринатата стопанска система и съвсем несъществуващото обществено обезпечаване.

В предишното ливанските управляващи си затваряха очите за тези напускания, само че през последните години те от ден на ден спомагаха при отблъсквания под натиска на Европейски Съюз. Според локални правозащитни организации Ливан и Кипър са имали „ непублично съглашение “ за съгласуване на напъните за връщане на бежанци и мигранти в Ливан, откакто стигнат до Кипър. Но ливанските управляващи също са взели участие в принудително наблюдаване на границата.

През април 2022 година ливанският флот съзнателно потопи лодка, пренасяща десетки ливански, палестински и сирийски жители. Според свидетелски показания, събрани от Megaphone news, CCLS и лабораторията за следствие на Febrayer Network, боен транспортен съд блъсна лодката и по-късно се отдалечи, до момента в който тя потъна и хората се удавиха. Открити са седем тела, в това число бебе на 40 дни, а 33 души се водят в неопределеност и до през днешния ден. Четиридесет и пет са оживели.

Сирийските бежанци в Ливан са изключително уязвими на засилени репресии от страна на управляващите. От години те са изправени пред ежедневни актове на принуждение от страна на държавни и парадържавни артисти, като главните партии – от Ливанските сили и Свободното патриотично придвижване до Хизбула – рутинно ги дехуманизират в своята изразителност.

Освен това ливанските управляващи принудително депортират сирийски бежанци, в това число опозиционни деятели и дезертьори от армията, които са изложени на непосреден риск от изтезания и гибел от ръцете на сирийския режим. Правозащитните организации неведнъж изясниха в отчетите си, че Сирия не е безвредна страна за връщане на бежанци. Сирийският режим е умъртвил толкоз доста арестувани, че съгласно личните думи на Организация на обединените нации това се равнява на „ изтребване “ на цивилното население.

Съвсем неотдавна анкетната комисия на Организация на обединените нации за Сирия разказа Сирия като „ пропаст “, където „ сриващата се военна стопанска система и опустошителната филантропична рецесия предизвикват нови равнища на компликации и страдалчество на (сирийското) цивилно население “. Това е същата пропаст, в която Европейски Съюз желае бежанците да се върнат „ непринудено “. Част от пакета от 1 милиард евро ще отиде в „ изследване по какъв начин да се работи върху по-структуриран метод за непринудено връщане в Сирия “, съгласно изказването на фон дер Лайен.

Европейски Съюз на процедура се съгласи с насилствената изкупителна жертва от страна на ливанската страна на най-уязвимата група хора в Ливан през днешния ден: сирийските бежанци.

Подкрепа на подкупен хайлайф

Щедрият пакет на Европейски Съюз също по този начин ще насочи към подсилване на хватката на корумпирания хайлайф на Ливан над ливанската страна срещу волята на ливанския народ.

Идва на фона на дългогодишна икономическа рецесия, провокирана от десетилетия на непросветеност, корупция и неприятно ръководство на най-високите равнища на ръководство. Този политически и стопански хайлайф сложи страната на колене, като управляваше това, което икономистите нарекоха „ национално контролирана скица на Понци, при която се заемат нови пари, с цел да се заплащат на съществуващите кредитори “.

През 2019 година ливанският народ излезе на улицата в най-голямото несектантско въстание в страната, с цел да показва своето отменяне на корумпираните ливански елити. Стотици хиляди протестиращи окупираха градските площади в цялата страна. Повтаряйки Арабската пролет от 2011 година, протестиращите скандираха: „ Хората желаят рухването на режима “. Правителството на милиардера Саад Харири отговори, като подаде оставка.

Въстанието не съумя да докара до незабавна политическа смяна и икономическата рецесия се задълбочи единствено когато пандемията от COVID-19 удари няколко месеца по-късно.

След това през август 2020 година към 2750 тона амониев нитрат избухнаха в пристанището на Бейрут, убивайки 218 души, ранявайки към 7000 и опустошавайки столицата. Правителството на Хасан Диаб, основано да размени това на Харири, подаде оставка малко по-късно. Диаб ще остане длъжностен министър-председател, до момента в който различен милиардер и някогашен министър председател, Наджиб Микати, не поеме поста през септември 2021 година

Ливанската журналистка Лара Битар разказа живота след гърмежа в Ливан като изправен пред „ опит за ликвидиране [от страна на държавата] всеки ден “. Управляващите олигарси и военачалници дейно ползват всекидневно структурно принуждение като метод за поддържане на властта.

Това положение на нещата може да бъде проследено до следвоенния интервал от 90-те години на предишния век, когато ливанският народ стана очевидец на възхода на това, което ученият Рут Уилсън Гилмор назова „ антидържавна страна “, а точно проведеното занемаряване на държавни услуги от самите хора, които ръководят страната.

През 2021 година, като признава ролята на политическите и икономическите елити в ливанската рецесия, Европейски Съюз откри режим на наказания против ливански политици, упрекнати в корупция; беше възобновен още веднъж през 2023 година

Европейски Съюз, дружно с Организация на обединените нации и Световната банка, също започва Рамката за промяна, възобновяване и реорганизация (3RF), ориентирана към „ възобновяване, насочено към хората, което връща устойчиви поминъци на засегнатото население “.

Но човек би трябвало да се чуди къде е „ възобновяване, насочено към хората “ в дарението от 1 милиард евро за същите олигарси и военачалници, които предизвикаха множеството рецесии преди всичко. Фон дер Лайен подписа договорката през май с здрависване с усмихнатия Микати, министър-председател милиардер в страна, където повече от 80 % от популацията живее под прага на бедността.

Сделката ще затвърди съществуващото завземане на страната от ръководещия хайлайф на страната и ще изпрати ясно политическо обръщение: Европейски Съюз не се интересува от отговорност за закононарушенията в Ливан, до момента в който неговите елити, без значение какъв брой корумпирани или насилствени, вземат участие в Граничен режим на Европа.

Вече не е пресилено да се опише цивилното население в Ливан – жители и поданици – като заложници на безотчетна и насилствена класа от олигарси и военачалници. И Европейски Съюз преди малко му даде 1 милиард евро.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.