Подаръкът на ЕС от 1 милиард евро ще навреди на Ливан и неговия народ
Миналия месец Европейският съюз (ЕС) разкри пакет от помощ от 1 милиард евро (1,07 милиарда долара) за ливанската държава. По време на посещение в Бейрут председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС се стреми „да допринесе за социално-икономическата стабилност на Ливан“.
Средствата ще отидат за укрепване на основните услуги, въвеждане на финансови реформи, подкрепа на ливанските сили за сигурност и управление на миграцията, каза тя.
Всеки, който е обръщал внимание на злоупотребите, извършени от или с прякото знание на граничната агенция на ЕС Frontex срещу отчаяни бежанци и мигранти, които искат да влязат в съюза, би имал причина за безпокойство. Sea-Watch, организация за издирване и спасяване, работеща в Средиземно море, описа сделката като „поредната сделка за насилие срещу граница“, при която Европа „разменя пари за насилие по границата и смърт“.
Всъщност финансовата подкрепа на ЕС ще насърчи криминализирането на движещите се хора и несъмнено ще доведе до повече страдания за бежанците, особено за сирийците, които вече са изправени пред малтретиране и мизерия в Ливан. Но тези пари също така ще подкопаят всички усилия и всякакви надежди на ливанския народ да се отърве от корумпирания и дълбоко нефункциониращ политически елит.
Застрашаване на сирийските бежанци в Ливан
Съобщението за пакета от помощи на ЕС за Ливан идва след подобни сделки, насочени към „справяне с миграцията“ с други страни в региона. През изминалата година Египет, Тунис и Мавритания получиха големи суми от средства от ЕС в замяна на репресии срещу хора, опитващи се да преминат в Европа.
Либия, която от години получава финансова подкрепа от Брюксел, стана свидетел на някои от най-лошите злоупотреби. През март 2023 г. мисия на ООН за установяване на факти обяви, че има „разумни основания да се смята, че мигрантите“ в Либия, включително онези, които са принудени обратно чрез споразуменията между ЕС и Либия, са „жертви на престъпления срещу човечеството и […] актове на убийство, насилствено изчезване, изтезания, поробване, сексуално насилие, изнасилване и други нечовешки действия”.
Сред правозащитните организации и активисти нараства загрижеността, че Ливан ще се насочи в същата посока на засилено насилие над бежанците.
В Ливан ситуацията вече се влошаваше преди сделката, както показва нарастването на броя на лодките, напускащи ливанските брегове. ООН потвърди, че най-малко 59 лодки са напуснали Ливан през първите четири месеца на 2024 г. в сравнение с три лодки през същия период на миналата година. Центърът за правни изследвания Cedar (CCLS) определя броя на лодките на около 100 през 2023 г.
Много от онези, които се опитват да предприемат опасното пътуване, са сирийски бежанци, но има и ливански граждани, които отчаяно се опитват да избягат от сринатата икономика и почти несъществуващото социално осигуряване.
В миналото ливанските власти си затваряха очите за тези напускания, но през последните години те все повече съдействаха при отблъсквания под натиска на ЕС. Според местни правозащитни организации Ливан и Кипър са имали „непублично споразумение“ за координиране на усилията за връщане на бежанци и мигранти в Ливан, след като стигнат до Кипър. Но ливанските власти също са участвали в насилствено патрулиране на границата.
През април 2022 г. ливанският флот умишлено потопи лодка, превозваща десетки ливански, палестински и сирийски граждани. Според свидетелски показания, събрани от Megaphone news, CCLS и лабораторията за разследване на Febrayer Network, военен кораб блъсна лодката и след това се отдалечи, докато тя потъна и хората се удавиха. Открити са седем тела, включително бебе на 40 дни, а 33 души се водят в неизвестност и до днес. Четиридесет и пет са оцелели.
Сирийските бежанци в Ливан са особено уязвими на засилени репресии от страна на властите. От години те са изправени пред ежедневни актове на насилие от страна на държавни и парадържавни актьори, като основните партии – от Ливанските сили и Свободното патриотично движение до Хизбула – рутинно ги дехуманизират в своята реторика.
Освен това ливанските власти насилствено депортират сирийски бежанци, включително опозиционни активисти и дезертьори от армията, които са изложени на непосредствен риск от изтезания и смърт от ръцете на сирийския режим. Правозащитните организации многократно изясниха в докладите си, че Сирия не е безопасна страна за връщане на бежанци. Сирийският режим е убил толкова много задържани, че според собствените думи на ООН това се равнява на „изтребление“ на цивилното население.
Съвсем наскоро анкетната комисия на ООН за Сирия описа Сирия като „бездна“, където „сриващата се военна икономика и опустошителната хуманитарна криза причиняват нови нива на трудности и страдание на (сирийското) цивилно население“. Това е същата бездна, в която ЕС иска бежанците да се върнат „доброволно“. Част от пакета от 1 милиард евро ще отиде в „проучване как да се работи върху по-структуриран подход за доброволно връщане в Сирия“, според изявлението на фон дер Лайен.
ЕС на практика се съгласи с насилствената изкупителна жертва от страна на ливанската държава на най-уязвимата група хора в Ливан днес: сирийските бежанци.
Подкрепа на корумпиран елит
Щедрият пакет на ЕС също така ще насочи към укрепване на хватката на корумпирания елит на Ливан над ливанската държава против волята на ливанския народ.
Идва на фона на дългогодишна икономическа криза, предизвикана от десетилетия на некомпетентност, корупция и лошо управление на най-високите нива на управление. Този политически и икономически елит постави страната на колене, като управляваше това, което икономистите нарекоха „национално регулирана схема на Понци, при която се заемат нови пари, за да се плащат на съществуващите кредитори“.
През 2019 г. ливанският народ излезе на улицата в най-голямото несектантско въстание в страната, за да демонстрира своето отхвърляне на корумпираните ливански елити. Стотици хиляди протестиращи окупираха градските площади в цялата страна. Повтаряйки Арабската пролет от 2011 г., протестиращите скандираха: „Хората искат падането на режима“. Правителството на милиардера Саад Харири отговори, като подаде оставка.
Въстанието не успя да доведе до незабавна политическа промяна и икономическата криза се задълбочи само когато пандемията от COVID-19 удари няколко месеца по-късно.
След това през август 2020 г. около 2750 тона амониев нитрат избухнаха в пристанището на Бейрут, убивайки 218 души, ранявайки около 7000 и опустошавайки столицата. Правителството на Хасан Диаб, създадено да замени това на Харири, подаде оставка малко след това. Диаб ще остане служебен министър-председател, докато друг милиардер и бивш премиер, Наджиб Микати, не поеме поста през септември 2021 г.
Ливанската журналистка Лара Битар описа живота след взрива в Ливан като изправен пред „опит за убийство [от страна на държавата] всеки ден“. Управляващите олигарси и военачалници ефективно прилагат ежедневно структурно насилие като начин за поддържане на властта.
Това състояние на нещата може да бъде проследено до следвоенния период от 90-те години на миналия век, когато ливанският народ стана свидетел на възхода на това, което ученият Рут Уилсън Гилмор нарече „антидържавна държава“, а именно организираното изоставяне на държавни услуги от самите хора, които управляват държавата.
През 2021 г., като признава ролята на политическите и икономическите елити в ливанската криза, ЕС установи режим на санкции срещу ливански политици, обвинени в корупция; беше подновен отново през 2023 г.
ЕС, заедно с ООН и Световната банка, също стартира Рамката за реформа, възстановяване и реконструкция (3RF), насочена към „възстановяване, ориентирано към хората, което връща устойчиви поминъци на засегнатото население“.
Но човек трябва да се чуди къде е „възстановяването, ориентирано към хората“ в дарението от 1 милиард евро за същите олигарси и военачалници, които причиниха множеството кризи на първо място. Фон дер Лайен сключи сделката през май с ръкостискане с усмихнатия Микати, министър-председател милиардер в страна, където повече от 80 процента от населението живее под прага на бедността.
Сделката ще затвърди съществуващото завладяване на държавата от управляващия елит на страната и ще изпрати ясно политическо послание: ЕС не се интересува от отговорност за престъпленията в Ливан, докато неговите елити, без значение колко корумпирани или насилствени, участват в Граничен режим на Европа.
Вече не е преувеличено да се опише цивилното население в Ливан – граждани и жители – като заложници на безотчетна и насилствена класа от олигарси и военачалници. И ЕС току-що му даде 1 милиард евро.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
